Игри

Информация за страница Гълъбово

Гълъбово е град в Южна България, Старозагорска област. Намира се на близко разстояние от Раднево и освен това е административен център на едноименната община. Градът се намира в югоизточната част на Горнотракийската низина и според преброяване на населението от 2001 г. то наброява 9183 жители. През неговата територия преминава едно от най-преките пътища между Северна и Южна България, от Русе през Стара Загора до Свиленград – главен път Е85 Русе – Капитан Андреево, който свързва Румъния с Турция и Гърция. Има и железопътна линия, която в момента не обслужва пътнически влакове, но иначе преминава през града, Раднево и Нова Загора, тя свързва Симеоновград с Бургас и Варна. Родопският планински масив оказва нещо подобно на частична ветро защитна функция върху климатичните условия на района. От река Марица пък се чувства климатичното влияние на Средиземноморието, като то се проявява главно в режима на валежите. Лятото се характеризира с големи горещини, а зимата е предимно мека и къса. За сметка на това застудяването настъпва много по-рано в сравнение с останалите райони в Старозагорски окръг, тъй като континенталният характер на климата е изразен по-рязко. Валежите са неравномерно разпределени през годината. Най-много такива има през май, юни, ноември и декември. Преобладаващите почви на територията на община Гълъбово пък са черноземните смолници с мощен хумусен слой, което ги прави подходящи за отглеждането на зърнени и зеленчукови култури, а има също и канелени горски почви. Основният суровинен ресурс са лигнитните въглища, като те представляват почти 18 % от цялата територия на общината и са част от Източно маришкия каменовъглен басейн.
    В годините след Втората световна война градът от малко селище на търговци и земеделци постепенно се превръща в център на въгледобива и енергетиката. Бързото му развитие е свързано преди всичко с изграждането и разработването на комплекса Марица – Изток. Това става през 1952 г, когато е започнато и реализирането на програмата за използване на Източно маришкия басейн. Всъщност ако не е бил комплексът Марица – Изток, Гълъбово и околните села са щели да останат напълно селскостопански, а районът е щял да се обезлюди. Това се случва с много от другите населени места в България. По мащаби на производство на въглища и електроенергия комплексът нарежда регионът на първо място в страната. До 1949 г. селското стопанство се развива по стария индивидуален или родов начин на обработването на земята. На 14.01.1949 г. е учредено кооперативно стопанство, а през 1968 г. стопанствата в гара Гълъбово и село Обручище се обединяват в едно. Две години по-късно се изгражда и Аграрно – промишлен комплекс (АПК), който включва сегашните общини Опан и Гълъбово. В годините между 1981 и 1990 г. е регистриран бърз растеж в селскостопанския отрасъл. Такъв се регистрира още и в областта на животновъдството и независимо от факта, че този район е лозарски, ръководството на АПК приема перспективна програма, съобразно която са изградени лозови масиви в селата Мусарево и Обручище, както и в град Гълъбово. 99 % от жителите на града изповядват християнската религия, като има и малка част от евангелисти. На 27 август 1969 г. по случай 25 години от победата на социалистическата революция гарата официално е призната за град.
Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker